щял да е понагоил

Речник на българския език

1. щял да е понагоил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е понагоил е производна форма на понагоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).