щял да е понагиздил

Речник на българския език

1. щял да е понагиздил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е понагиздил е производна форма на понагиздя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).