щял да е понавил

Речник на българския език

1. щял да е понавил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е понавил е производна форма на понавия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).