щял да е понавестил

Речник на българския език

1. щял да е понавестил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е понавестил е производна форма на понавестя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).