щял да е пожълтил

Речник на българския език

1. щял да е пожълтил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е пожълтил е производна форма на пожълтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да е пожълтил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е пожълтил е производна форма на пожълтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).