щял да е погулял

Речник на българския език

1. щял да е погулял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е погулял е производна форма на погуляя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).