щял да е оборавил

Речник на българския език

1. щял да е оборавил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е оборавил е производна форма на оборавя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).