щял да е облил

Речник на българския език

1. щял да е облил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е облил е производна форма на обля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).