щял да е обезмитявал

Речник на българския език

1. щял да е обезмитявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е обезмитявал е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).