щял да е караулил

Речник на българския език

1. щял да е караулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е караулил е производна форма на карауля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).