щял да е изхрущявал

Речник на българския език

1. щял да е изхрущявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е изхрущявал е производна форма на изхрущявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).