щял да е изхитрял

Речник на българския език

1. щял да е изхитрял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е изхитрял е производна форма на изхитрям (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял да е изхитрял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е изхитрял е производна форма на изхитрея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).