щял да е изфъфлял

Речник на българския език

1. щял да е изфъфлял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е изфъфлял е производна форма на изфъфлям (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).