щял да е изтърколил

Речник на българския език

1. щял да е изтърколил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е изтърколил е производна форма на изтърколя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).