щял да е изпочукал

Речник на българския език

1. щял да е изпочукал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е изпочукал е производна форма на изпочукам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).