щял да е изпожилил

Речник на българския език

1. щял да е изпожилил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е изпожилил е производна форма на изпожиля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).