щял да е излющил

Речник на българския език

1. щял да е излющил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е излющил е производна форма на излющя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).