щял да е изгромолявал

Речник на българския език

1. щял да е изгромолявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е изгромолявал е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).