щял да е избързал

Речник на българския език

1. щял да е избързал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е избързал е производна форма на избързам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).