щял да е избухтял

Речник на българския език

1. щял да е избухтял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е избухтял е производна форма на избухтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).