щял да е избръщолевил

Речник на българския език

1. щял да е избръщолевил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е избръщолевил е производна форма на избръщолевя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).