щял да е избрулял

Речник на българския език

1. щял да е избрулял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е избрулял е производна форма на избрулям (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).