щял да е допъплил

Речник на българския език

1. щял да е допъплил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е допъплил е производна форма на допъпля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).