щял да е въплътил

Речник на българския език

1. щял да е въплътил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е въплътил е производна форма на въплътя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).