щял да е бълболил

Речник на българския език

1. щял да е бълболил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е бълболил е производна форма на бълболя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).