щял да е блещил

Речник на българския език

1. щял да е блещил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е блещил е производна форма на блещя се (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).