щял да е благоразположил

Речник на българския език

1. щял да е благоразположил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е благоразположил е производна форма на благоразположа (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).