щял да грохоти

Речник на българския език

1. щял да грохоти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да грохоти е производна форма на грохотя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).