щяло съм да хрантутя

Речник на българския език

1. щяло съм да хрантутя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да хрантутя е производна форма на хрантутя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).