щяло съм да утроявам

Речник на българския език

1. щяло съм да утроявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да утроявам е производна форма на утроявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).