щяло съм да утроя

Речник на българския език

1. щяло съм да утроя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да утроя е производна форма на утроя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).