щяло съм да умопомрача

Речник на българския език

1. щяло съм да умопомрача — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да умопомрача е производна форма на умопомрача (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).