1. щяло съм да умопобъркам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.
щяло съм да умопобъркам е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).
щяло съм да умопобъркам е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).