щяло съм да умия

Речник на българския език

1. щяло съм да умия — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да умия е производна форма на умия (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).