щяло съм да удивя

Речник на българския език

1. щяло съм да удивя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да удивя е производна форма на удивя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).