щяло съм да съм хрантутило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм хрантутило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм хрантутило е производна форма на хрантутя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).