щяло съм да съм усамотявало

Речник на българския език

1. щяло съм да съм усамотявало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм усамотявало е производна форма на усамотявам се (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).