1. щяло съм да съм умопобърквало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.
щяло съм да съм умопобърквало е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).
щяло съм да съм умопобърквало е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).