щяло съм да съм угодило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм угодило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм угодило е производна форма на угодя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).