щяло съм да съм увесило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм увесило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм увесило е производна форма на увеся (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).