щяло съм да съм самоизмъчило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм самоизмъчило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм самоизмъчило е производна форма на самоизмъча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).