щяло съм да съм самовъзпламенявало

Речник на българския език

1. щяло съм да съм самовъзпламенявало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм самовъзпламенявало е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).