щяло съм да съм посмутило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм посмутило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм посмутило е производна форма на посмутя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).