щяло съм да съм полюляло

Речник на българския език

1. щяло съм да съм полюляло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм полюляло е производна форма на полюлея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).