щяло съм да съм поизлизало

Речник на българския език

1. щяло съм да съм поизлизало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм поизлизало е производна форма на поизлизам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло съм да съм поизлизало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм поизлизало е производна форма на поизлижа (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).