щяло съм да съм позакоравяло

Речник на българския език

1. щяло съм да съм позакоравяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм позакоравяло е производна форма на позакоравея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).