щяло съм да съм пламтяло

Речник на българския език

1. щяло съм да съм пламтяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм пламтяло е производна форма на пламтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).