щяло съм да съм осиротяло

Речник на българския език

1. щяло съм да съм осиротяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм осиротяло е производна форма на осиротея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло съм да съм осиротяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм осиротяло е производна форма на осиротя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).