щяло съм да съм обаяло

Речник на българския език

1. щяло съм да съм обаяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм обаяло е производна форма на обая (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).