щяло съм да съм любезничило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм любезничило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм любезничило е производна форма на любезнича (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).